Нека октомври бъде май. Предстои балотаж на местните изборите за кмет на община Благоевград. Всеки избор е изпитание. Да избираш не е лесна и проста работа. Една китайска поговорка казва, че за да стигнеш далече трябва да избереш добър приятел и да направиш първата крачка. Тя бе направена. Сега трябва да се направи втората.
Чета изявления на активни политици в Благоевград, на политолози и обикновени врачки и се чудя! Ние избирателите, хора ли сме или числа и проценти. Повече или по-малко спечелени гласове или загубени избиратели, а не хора. Никой дори не споменава, че всеки един от нас има свои виждания, разбирания, надежди и желания за развитието на Благоевград. Но това сякаш не интересува политиците. Всеки от тях се е обявил за качествен и най-добър, а един се е обявил дори и за незаменим.
Третият класиран кандидат за кмет г-н Андон Тодоров, постигна забележителна подкрепа от избирателите и то главно от младите хора, необременени от идеологически клишета. И ако не беше тоталното информационно затъмнение от всички медии и лъжливата информация за неговите моментни резултати, които дори липсваха, той щеше да победи. Сам постигна резултат, за който много партии дори не могат да мечтаят.
За съжаление девизът на френската революция „Свобода, равенство, братство“ е неприложим в една държава като нашата, в която социалното неравенство е огромно, смазващо. Включително и в Благоевград, където едни могат да живеят охолно, без да работят, а други са роби на труда и живеят трудно. Така не може и не бива да продължава. Затова нека да гласуваме в неделя за промяната. Да подкрепим г-н Румен Томов, а той трябва да знае, че до пролетта трябва да възвърне хиляди надежди и измие кървавите рани.